Късокосместото куче се възприема като лесното куче. Няма подстригване, няма заплитане, няма часове с четката. Затова грижата за него най-често се свежда до едно нещо - къпане. И затова при тези породи най-често се стига до постоянна миризма, зачервена кожа и чесане без видима причина.
При бийгъл, френски булдог, доберман, боксер, далматин, американски стафордшир териер и породите със сходен тип козина проблемът почти никога не е в косъма. Той е в кожата и в това, което правим с нея всеки път, когато решим, че кучето мирише.
Функцията на кожата
Кожата е най-големият орган в тялото на кучето. В зависимост от възрастта и породата тя представлява между 12 и 24 на сто от телесната маса. При куче от трийсет килограма това са между три и седем килограма жива тъкан.
Функциите ѝ са няколко и работят едновременно:
- механична и микробиологична бариера срещу всичко отвън;
- терморегулация;
- задържане на водата в тялото;
- синтез на витамин D;
- сетивен орган - през кожата кучето усеща допир, натиск, температура и болка;
- имунен орган.
Последната функция се обяснява най-рядко, а е от значение за всичко останало. В епидермиса живеят клетки на Лангерханс - имунни клетки, разположени между останалите. Работят като постови: улавят бактерии, вируси, гъбички, паразити и алергени, преминали през бариерата, и ги предават на имунната система, която решава дали да реагира. Именно те стоят в основата и на алергичните реакции - при атопичен дерматит те задействат отговор към вещество, което за здравото куче е безобидно.
Кожата има три слоя. Епидермис - външният, който е бариерата. Дермис - средният, в който са кръвоносните съдове, нервните окончания, мастните жлези и корените на космените фоликули. Хиподермис - подкожният слой с мастната тъкан, който изолира и амортизира.
В дермиса са мастните жлези, които произвеждат себум - естествен мазен слой, покриващ кожата и косъма. Себумът задържа влагата в тъканите, поддържа киселинността на повърхността и не позволява на бактериите и дрождите да се установят. Себумът не е мръсотия. Той е защита.
Защо кучешката кожа е по-уязвима от човешката
Тук е грешката, която стои зад половината проблеми в домашната грижа. Стопанинът пренася върху кучето собствения си опит и приема, че щом нещо работи за него, ще работи и за кучето. Разликите обаче са съществени.
Дебелина. Епидермисът на кучето е три до пет клетъчни слоя. При човека той е поне десет до петнайсет. Бариерата, която трябва да удържи всичко, е кратно по-тънка.
Скорост на обновяване. Кучешкият епидермис се подменя за около двайсет дни, човешкият за двайсет и осем.
Киселинност. Човешката кожа е отчетливо кисела. При кучето стойностите варират в по-широк и по-неутрален диапазон. Човешкият шампоан, изчислен за човешко pH, върху кучешка кожа не е просто неподходящ - той разрушава средата, която държи микроорганизмите в равновесие.
Устройство на фоликула. Космените фоликули при кучето са съставни - от една пора излизат централен косъм и между три и петнайсет вторични. Една пора обслужва цял сноп. Когато се запуши със себум и мъртви клетки, се компрометира не един косъм, а цялата група. Това е част от причината повърхностните кожни инфекции да са толкова чести при кучетата и толкова редки при хората.
Как и кога реагира кожата
Кожата разполага с ограничен брой начини да покаже, че нещо не е наред. Каквато и да е причината - неподходящ шампоан, алергия, паразити, хормонално нарушение, стрес или храна - отговорът изглежда почти еднакво: зачервяване, сърбеж, повишена мазност или обратното, сухота и лющене, потъмняване, задебеляване при продължително дразнене, косопад, миризма.
Затова симптомът не казва причината. Мазна кожа с миризма може да е резултат от прекалено често къпане, но може да е и себорея, дрождева инфекция или хипотиреоидизъм. Диагнозата се поставя от ветеринарен лекар, не чрез смяна на шампоана.
Кога реагира
Кожата не отговаря веднага. Работи с цикъл на обновяване от около три седмици и резултатът от всяка промяна се вижда, след като този цикъл е завършил поне веднъж.
Практически: нова рутина се оценява след четири до шест седмици, не след две бани. Стопанинът, който сменя продукта всяка седмица, защото „не се получи“, сменя нещата по-бързо, отколкото кожата може да отговори.
Същото важи и в обратната посока. Възстановяването отнема месец до два постоянство.
Има и случай, при който кожата реагира по-бързо от нормалното. При себорея клетъчният цикъл се ускорява до около осем дни вместо двайсет и един. Клетките се изхвърлят недоузрели, натрупват се като едри мазни люспи и носят характерната миризма. Това е състояние, което се диагностицира и лекува от ветеринарен лекар.
Откъде идва миризмата
Козината сама по себе си няма мирис. Миризмата се появява, когато върху кожата се задържат едновременно мазнина, влага и микроорганизми.
Когато себумът е в излишък, повърхността става мазна и върху нея дрождите Malassezia намират идеална среда. Именно те дават характерната тежка сладникава миризма, която стопаните описват като „кучешка“.
Тези дрожди се развиват най-добре в зоните, богати на мазнина и влага - ушите, кожните гънки, слабините, между пръстите. Затова миризмата почти никога не идва равномерно от цялото тяло.
Защо късата козина реагира толкова бързо
При дългата козина себумът се разпределя по дължината на косъма. Тя работи като буфер - поема излишъка, разнася го и забавя натрупването върху кожата.
Късата козина няма тази способност. Себумът остава на повърхността, в пряк контакт с въздуха, праха и текстила. Всяка грешка се вижда и се усеща почти веднага. Миризмата се връща за дни, а не за седмици. Кожата се зачервява по-бързо. Чесането започва без видим повод.
Това е причината стопаните на късокосмести кучета да къпят по-често от всички останали. И причината проблемът при тях да се задълбочава най-бързо.
Порочният кръг
Шампоанът отмива мръсотията, но заедно с нея отмива и част от липидния слой. Кожата остава оголена. Мастните жлези отчитат това като дефицит и произвеждат повече себум, за да го компенсират.
За няколко дни повърхността отново е мазна, миризмата се връща и стопанинът заключава, че кучето трябва да се къпе още по-често. Всяко следващо къпане засилва реакцията на жлезите.
Крайният резултат е куче, което се къпе всяка седмица и мирише повече, отколкото преди да започне този режим.
Кръгът, който никой не описва
Има и втори кръг, който върви успоредно на първия и рядко се обсъжда, макар че често е по-разрушителният от двата.
Кучето мирише. Стопанинът пробва един продукт, после втори, после трети, без резултат. Продължава да къпе. Миризмата се засилва. Постепенно контактът намалява - кучето се гали по-малко, спи другаде, играта се скъсява. Отдалечаването рядко е съзнателно решение, но е измеримо.
Оттук нататък работят няколко механизма, всеки от които е установен.
Хроничният сърбеж върви със стрес. Изследване с близо деветстотин кучета показва, че при животните с хроничен сърбеж значително по-често се наблюдават поведения, свързани със стрес, и сред тях е точно търсенето на внимание. Връзката между тежестта на сърбежа и тези поведения е установена, макар посоката на причинността да не е доказана.
Стресът уврежда кожата физически. Хроничният стрес повишава кортизола. Кортизолът изтънява кожата, забавя зарастването и потиска местната имунна защита. Тоест стресът не просто нервира кучето - той чупи бариерата.
Съществува сърбеж с психичен произход. Психогенният сърбеж е призната категория, при която кожата в началото е била здрава, а увреждането идва от самото чесане и ближене. Ближенето освобождава ендорфини, които краткотрайно успокояват, и поведението започва да се самоподхранва.
Нервната система се пренастройва. При продължителен сърбеж прагът на дразнене пада. Дразнения, които преди не са предизвиквали сърбеж, започват да го предизвикват. Кучето стига до състояние, в което се чеше от неща, които преди не е усещало.
Резултатът е верига, която се затваря сама: миризмата отдалечава стопанина, намаленият контакт е стресов фактор, стресът влошава кожната бариера и усилва сърбежа, чесането отваря микроцепнатини, през тях навлизат бактерии и гъбички, а те връщат миризмата по-силна от преди.
Затова миризмата не е козметичен въпрос. Тя е първото звено от верига, която завършва с медицински проблем.
Колко често се къпе късокосместо куче
При здраво късокосместо куче без кожни проблеми разумният интервал е между четири и осем седмици. Това е отправна точка, не правило. Работното куче, кучето, което плува, и кучето, което живее в апартамент, имат различни нужди.
По-важно от календара е какво наблюдавате. Козината става лепкава на допир. Миризмата се появява преди видимата мръсотия. След галене по ръцете остава мазен слой.
Ако кучето се къпе всяка седмица и въпреки това мирише, честотата не е решението.
Водата решава повече, отколкото шампоанът
Стопанинът избира шампоан. Грумърът избира шампоан и температура на водата. Втората променлива е тази, която никой не обяснява на клиента, а тя определя половината резултат.
Температурата
Работната стойност е около трийсет и пет градуса - съзнателно под телесната температура на кучето.
Тук е коренът на грешката. Нормалната температура на човека е около трийсет и шест и половина. Нормалната температура на кучето е между трийсет и осем и трийсет и девет градуса. Отправната точка е различна, а стопанинът преценява водата спрямо своята. Вода, която на човешката ръка е приятно топла, за кучето вече е гореща.
Има три причини кучето да понася горещата вода по-зле от човека.
Не се поти. Потни жлези по тялото практически няма - те са само по възглавничките на лапите. Кучето сваля топлина чрез задъхване. В затворена баня, с мокра козина и топла вода, няма как да се охлади. Топлината се натрупва.
Кожата е по-тънка. Три до пет клетъчни слоя срещу десет до петнайсет при човека. Топлината достига дермиса по-бързо, съдовете се разширяват по-бързо, реакцията е по-силна.
Топлината усилва сърбежа. Разширените съдове и повишеният приток на кръв засилват сърбежния сигнал. Куче с вече раздразнена кожа излиза от гореща баня по-неспокойно, отколкото е влязло, и започва да се чеше веднага след сушенето. Стопанинът обвинява шампоана.
Неспокойното куче се къпе с по-хладна вода
Това е правило, не преценка по случая.
Куче, което трепери, дърпа се, задъхва се или се опитва да излезе, е под физиологично натоварване - сърдечният ритъм е повишен, телесната температура се качва. Топлата вода добавя топлинно натоварване върху стресово и двете се събират.
Свалянето на температурата сваля и възбудата. Кучето се успокоява физически, преди да се успокои психически. Обратното - да го стоплим, за да се отпусне - е човешка логика, пренесена върху животно с различна терморегулация.
Една температура от началото до края
С каквато вода се разтваря шампоанът, с такава се изплаква и с такава се разтваря балсамът. Без изключение.
Смяната на температурата по време на банята е самостоятелен стресов фактор. Всяка рязка промяна свива или разширява съдовете и кучето я усеща като нов дразнител, дори когато водата е в безопасен диапазон. Куче, което е било спокойно през измиването, започва да се дърпа при изплакването само защото температурата се е изместила.
Всичко се разтваря на момента
Шампоанът и балсамът се разреждат непосредствено преди употреба. Не предварително, не за после, не в бутилка, която стои в банята.
Причината е техническа. Консервантната система на всеки козметичен продукт е изчислена за концентрацията в опаковката. Разреждането с вода разрежда и консерванта. От този момент разтворът е среда, в която бактериите и плесените се развиват спокойно.
Ако количеството не стигне, се разтваря ново. Не се прави голям съд наведнъж.
Самото разреждане не е икономия, а техника. Концентрираният шампоан, изсипан върху козина, остава на петна - на едно място работи прекалено, на друго изобщо не стига. Разреден, той се разпределя равномерно, прониква до кожата, а не само по повърхността на косъма, и се изплаква несравнимо по-лесно. Разходът на продукт пада, а резултатът се качва.
Изплакването
Това е стъпката, която домашното къпане проваля най-често, и тя проваля всичко останало заедно със себе си.
Остатъкът от шампоан не е неутрален. Той остава върху кожата, задържа влага, привлича прах и дразни постоянно. Куче, изплакнато наполовина, започва да се чеше на втория ден, а миризмата се връща по-бързо, отколкото ако изобщо не беше къпано. Стопанинът заключава, че продуктът не му понася.
При късокосместите породи проблемът е коварен, защото козината изглежда чиста много преди кожата да е чиста. Няма дължина, в която да се види пяна.
Изплаква се, докато изтичащата вода е напълно бистра и докато косъмът престане да се плъзга между пръстите. Хлъзгавост означава остатък.
Зоните, които се пропускат почти винаги: подмишниците, слабините, гърдите, между пръстите, около опашката и кожните гънки. Там пяната се събира и там остава.
Правило от практиката: изплакването отнема повече време от измиването. Ако е отнело по-малко, не е довършено.
Защо професионалистът мие поне два пъти
Едно куче рядко се измива с един шампоан. Причината не е излишък, а физика - активните съставки не могат да проникнат през слой себум. Върху мазен косъм всеки продукт за грижа се плъзга по повърхността и се отмива, без да е свършил нищо. Първото измиване отваря пътя. Второто е това, което реално работи.
Два пъти е минимумът при куче в нормално състояние. При силно замърсяване, изразена мазнота или изложбена подготовка броят расте - три, четири и повече измивания, като всяко има отделна задача. Едно сваля, друго изравнява, трето работи върху цвета, четвърто върху структурата.
Първо измиване: дълбоко почистване. T-Limonene Shampoo сваля натрупания себум, праха и микроорганизмите, които носят миризмата. Това е подготвителната стъпка. Нанася се върху мокра козина, разпределя се до кожата и се изплаква обилно. При куче с изразена мазнота се повтаря.
Цветът: какво връща второто измиване
White Bright Shampoo работи върху вече чиста кожа и косъм. Задачата му не е избелване, а връщане на истинския цвят.
Себумът и прахът образуват върху косъма тънък сив филм, който не се вижда като мръсотия, но приглушава всичко. Черното изглежда прашно черно. Червеното изглежда избеляло. Тигровото губи контраста между ивиците. Стопанинът свиква с този вид и започва да го приема за естествения цвят на кучето си.
След дълбокото почистване филмът е свален и вторият шампоан работи върху самия косъм. Оставя се да действа, преди да се изплакне. Резултатът е дълбочина и наситеност - черното става синкаво-черно, червеното се връща към медно, белите зони стават ясни, без да са изкуствено сини.
При късокосместото куче тази стъпка тежи повече, отколкото при която и да е друга група породи. Няма подстригване, няма силует, няма форма, с която да се работи. Козината е кучето и цветът е единственото, което се вижда.
Балсамът не е за разплитане
Най-разпространената грешка при късокосместите породи е схващането, че балсамът служи за разресване. При косъм, дълъг два сантиметра, няма какво да се разплита - и балсамът отпада от рутината.
Балсамът обаче не работи за косъма. Той работи за кожата. Ролята му е да върне липидите, отмити при къпането, и да затвори кожната бариера, преди жлезите да са получили сигнал за дефицит.
Elixir Conditioner се нанася след последното изплакване, върху кожата, не само върху козината. Това е стъпката, която прекъсва порочния кръг, и тя не е по избор.
Финишът: течните кристали
Работата не свършва с изплакването. Flore Silk Coat - лосион течни кристали с копринени протеини - се нанася след банята и остава без изплакване.
Той хидратира, затваря кутикулата и изравнява повърхността на косъма. Точно това прави разликата във вида: гладката повърхност отразява светлината равномерно и цветът, изкаран от второто измиване, се вижда в пълната си сила. Без финиш козината остава чиста, но матова, и половината работа по цвета се губи.
Между баните поддържа хидролипидния баланс, намалява полепването на прах и удължава ефекта от банята.
Сушенето е част от банята
При късокосместите породи сушенето се пренебрегва най-често, защото козината изглежда суха много преди кожата под нея да е изсъхнала.
Първо кучето се подсушава с кърпа. Кърпата се притиска, не се разтрива. Разтриването наелектризира косъма, повдига кутикулата и раздразва вече омекналата от водата кожа.
След това се суши със сешоар, по посока на растежа на косъма. Късата козина не отменя това правило - по посоката косъмът ляга гладко, повърхността му се затваря и светлината се отразява равномерно. Сушено срещу посоката, същото куче изглежда матово и разрошено, независимо колко добре е измито.
Сушенето продължава, докато суха е кожата, а не козината. Гънките, слабините, подмишниците и мястото под опашката съхнат последни и точно те са зоните, в които остатъчната влага води до проблем.
Линеенето и правилната четка
Късокосместото куче линее, и то целогодишно. Разликата е, че космите са къси, прави и остри. Не падат на кичури, а се забиват вертикално в тъканите и се вадят по-трудно от дългите.
Четкането при късата козина не е козметична процедура. То премахва мъртвия косъм, преди да е попаднал в текстила, разнася себума равномерно по повърхността и стимулира кръвообращението в кожата.
Правилният инструмент за къса, мека и фина козина е Les Poochs Medium Green Single. Гъвкавата глава следва извивките на тялото, а дългите ултраполирани зъбци от неръждаема стомана със заоблени върхове минават близо до кожата, без да я нараняват, и не чупят и не цепят косъма. Single вариантът е за кучета до около осемнайсет килограма и за детайлните зони - зад ушите, по врата, около опашката. За по-едри кучета се избира Double.
Никога не се реши на сухо. Разресването на суха козина е най-честата причина за увреден косъм - зъбците дърпат, цепят и създават статично електричество. Преди вчесване козината се напръсква със спрей за разресване MORGANA и се оставя да омекне.
Пет минути три пъти седмично намаляват усещането за миризма повече, отколкото допълнителна баня. И дават на стопанина редовен повод да прегледа кожата, докато проблемът е още малък.
Зоните, които решават дали кучето мирише
Кожните гънки. При френски булдог, мопс, боксер и английски булдог гънките около муцуната, под опашката и в слабините създават затворена среда с влажност над осемдесет процента и температура с два-три градуса над околната кожа. Там бактериите и дрождите се развиват най-бързо. Състоянието се нарича интертриго и е една от най-честите причини за упорита миризма при тези породи. Гънките се почистват и, което е по-важно, се подсушават всеки ден.
Ушите. Външният слухов канал е богат на мастни жлези. При увиснало ухо въздухът не циркулира и средата става идеална за дрожди. Тежка кисела миризма от главата почти винаги идва оттам, а не от козината.
Лапите. Между пръстите се задържа влага след всяка разходка. Характерната миризма на „царевичен чипс“ от лапите е признак за микробно разрастване, не за мръсотия.
Опашната гънка. При породите с къса завита опашка кожата под нея е в постоянен контакт със себе си. Зона, която стопаните почти никога не проверяват.
Ако тези четири зони не са чисти и сухи, никакво къпане няма да реши проблема с миризмата.
Когато миризмата изобщо не е от кожата
Аналните жлези. Две малки торбички от двете страни на ануса, които при нормална работа се изпразват при дефекация. Когато се запушат, съдържанието им дава остра характерна миризма, която се разнася из жилището и остава по местата, където кучето сяда. Признаци: влачене по пода, упорито ближене на задните части, внезапно обръщане към опашката. Изпразването се извършва от ветеринарен лекар или обучен грумър - неправилната техника наранява.
Устата. При късата муцуна челюстта е скъсена, но зъбите остават четирийсет и два. Не им стига място и част от тях излизат под ъгъл спрямо съседните, вместо в една линия с тях - застъпват се като керемиди. Най-често това се случва с третия горен предкътник. Получават се тесни цепнатини, в които не влиза нито четка, нито слюнка, а въздух почти не достига. Там се задържа храна и се развиват анаеробни бактерии - тези, които работят без кислород и дават най-острата миризма. Оттам плака, зъбен камък, възпалени венци. При късата муцуна миризмата от устата тръгва по-рано и е по-упорита, отколкото при куче с нормална челюст, при иначе еднаква грижа.
Ушите. Заслужават повторение - при куче, което мирише навсякъде, първата проверка е ушите.
Кожата се храни отвътре
Себумът се произвежда от мастни киселини, а те идват от храната. Кожата и козината консумират значителна част от дневния прием на протеин - това е тъкан с високо изискване, която се обновява постоянно.
При дефицит тялото приоритизира вътрешните органи. Кожата е първата, която го усеща, и последната, която се възстановява. Затова промяната в храненето се вижда върху козината след месец до два, не по-рано.
Ключови елементи: качествен животински протеин, баланс между омега-3 и омега-6 мастни киселини, цинк, витамин Е, биотин. Недостигът им дава суха кожа, матова козина, засилено линеене и повишена себумна продукция.
Куче, което се храни зле, не може да бъде оправено с шампоан. Външната грижа поддържа, но не компенсира.
Терапевтичните диети и хранителните добавки се назначават от ветеринарен лекар след преглед.
Средата, в която живее кожата
Сухият въздух. Проблемът е целогодишен. През зимата влажността в жилището пада заради отоплението, през лятото - заради климатика и жегата. И в двата случая стойностите слизат под комфортните за кожата, загубата на вода през епидермиса се увеличава и кожата отговаря с повишена себумна продукция и лющене.
Постелката. Легло, което се пере веднъж на няколко месеца, събира себум, мъртви клетки и микроорганизми. Кучето излиза чисто от банята и след два дни миризмата се връща - не от него, а от мястото, на което спи. Постелките се перат на всеки една-две седмици.
Слънцето. При кучета с бяла или рядка козина и непигментирана кожа късата козина не защитава. Далматин, бял боксер, аржентински дог, уипет, английски булдог и белите американски стафордшир териери изгарят на пряко слънце. Хроничното излагане води до слънчев дерматит и повишава риска от кожни новообразувания. През горещите часове тези кучета се държат на сянка.
Възрастта променя кожата
Кученцето има незряла кожна бариера и по-ниска себумна продукция. Понася по-трудно активни съставки и по-често къпане.
Зрялото куче е в най-стабилното си състояние - това е периодът, в който изградената рутина работи най-предвидимо.
Старото куче има изтъняла кожа, намалена еластичност, по-бавно обновяване и по-ниска себумна продукция. Къпе се по-рядко, с по-меки продукти и задължително с балсам. Появата на нова миризма при възрастно куче не се приема за нормална част от възрастта - тя е повод за преглед.
Кога да потърсите ветеринар
Насочете се към ветеринарен лекар, ако:
- миризмата се връща в рамките на два-три дни след правилно проведена баня;
- по кожата се появяват зачервяване, мазни корички, черни петна или оголени участъци;
- кучето се чеше, ближе лапите или трие муцуната си ежедневно;
- миризмата е локализирана - от ушите, от една гънка, от задната част;
- козината е станала мазна на допир за кратко време без промяна в рутината;
- кучето влачи задните си части по пода.
Себорея, дрождева инфекция, атопичен дерматит, хормонални нарушения и възпаление на аналните жлези дават миризма, която никакъв шампоан не може да реши. Всяко лечение - шампоани с активни съставки, антибиотици, противогъбични препарати и терапевтични диети - се назначава от ветеринарен лекар след преглед.
Какво се променя при правилна грижа
Интервалът между баните се удължава. Миризмата се появява по-късно и е по-слаба. Кожата спира да реагира. Чесането намалява. Цветът на козината се връща.
Късокосместата козина не изисква по-малко грижа. Изисква друга грижа - насочена към кожата, а не към косъма.
Автор: Велислава Костадинова, експерт по вълшебни козини