Връзката между човек и куче
„Според някои изследователи близо 30 хилядолетия продължава пътуването един към друг на кучето и човека, не случайно в много от най-древните религиозни вярвания тази връзка е мерило за нравственост. За древните перси, входът към Обетованата земя минава по тесен мост, охраняван от две бели кучета, когато човешката душа се готви да се представи за вечен живот, белите пазачи на Рая виждат дали до нея редом се движи душата на четириногия й спътник – кучето и ако тя не следва починалия, духът не може да премине в по-добрия свят, защото приживе този човек не е бил достатъчно мъдър да открие своя приятел!“
- Деси Шишманова
Тези думи улавят нещо, което всеки стопанин разпознава, но трудно назовава. Пътуването на човека и кучето един към друг е дълго колкото самата цивилизация. И през цялото това време кучето прави за човека неща, които често приемаме за даденост - а не бива.
Защото истината е, че кучето е способно на много повече, отколкото предполагаме. Повечето хора така и не разбират докъде стига това, защото рядко дават на кучето възможност да го покаже.
Кучета, които промениха човешки съдби
По света има кучета, чиито имена са влезли в историята - не заради това, което са, а заради това, което са направили.
Хачико - вярност отвъд смъртта (Япония)
Всяка вечер Хачико чакал стопанина си на гарата в Шибуя. Продължил да го чака години след смъртта му. На същото място днес стои паметникът му - вярност, разбираема без превод.
Кабанг - кучето без муцуна (Филипини)
Кабанг се хвърля пред движещ се мотоциклет и отблъсква две момичета от пътя му. Спасява ги с цената на муцуната си. Историята обикаля света; кучето става национален герой.
Ендал - кучето, което върна един живот (Великобритания)
Лабрадорът Ендал се научава да отваря врати, да тегли пари от банкомат, да завива с одеяло тежко ранения си стопанин. Но най-голямото, което прави, не е в списъка с команди: връща на човека волята да продължи.
Всяко от тези кучета е показало по нещо, което не сме очаквали. И нито едно от тях не е било нещо повече от обикновено куче - до деня, в който получава възможност.
Мон - докъде стига едно куче
В Пловдив живее куче, което познаваме отблизо. Казва се Мадам Фльор де Мон Шмитфийлд Беар - за всички просто Мон. Работи години наред като терапевт и се пенсионира като суперкуче - и оттам, в нейна чест, се роди името SuperDogs. Староанглийска овчарка, бобтейл. По ринговете е шампион и Гранд шампион на пет държави, с първо място от Световното първенство в Милано през 2015 г. Но не това я прави забележителна. Забележителна я прави онова, което започна да прави, след като едно куче получи възможност да покаже на какво е способно.
Мон беше обучена за терапевт и стана първото куче терапевт, официално допуснато да работи в българска държавна университетска болница. Работи там истински, години наред. Малко след първите си стъпки в болницата стана и първото куче, влязло в българско училище. Тогава стана ясно нещо, което малцина са очаквали: кучето може да стигне до хора, до които обичайните методи не достигат.
Оттам нататък дойдоха още училища, детски градини, общностни центрове. Там, където има напрежение, кучето внася спокойствие. Там, където децата се затварят в екрани и в себе си, присъствието на кучето ги връща към живото, към сега, един към друг. От тази работа се роди отделна кауза - беседи в училищата за ролята на кучето за намаляване на детската агресия. Не защото някой го е предвидил на хартия, а защото кучето показа, че може, и хората около него го последваха.
Мон стана лице и на благотворителни каузи - на кампании, събрали хиляди левове в подкрепа на общественото здраве, и на голямата кауза за нова детска болница в Пловдив, която днес е построена. Тя е кръстница на пловдивския приют „Приятел завинаги“ - защото способността да помагаш не прави разлика между дете и бездомно куче.
За всичко това Мон получи грамота от кмета на Пловдив за особени заслуги към човешкото общество. Струва си да се спрем на това: грамотата е издадена на кучето, не на човека до него. Има и медал от друг град. Обществото рядко признава по този начин куче - и когато го прави, значи кучето е показало нещо, което не сме очаквали, че е възможно.
И още нещо, което казва много: децата на Мон - Атос, Арамис, Арагорн, Амбър и Д'Артанян - тръгнаха по нейния път. Способността не беше случайност в едно изключително куче. Тя се предаде нататък, от поколение на поколение.
Кучето до теб
Лесно е да гледаш на такава история като на нещо рядко - едно необикновено куче, веднъж на поколение. Но истината е друга. Кучето до теб носи същото. Усеща кога си зле, преди да си казал дума. Стои до теб в най-тежкия ти ден, без да иска обяснение. Връща те към момента, към простите неща, към това да си жив тук и сега.
Разликата е само в едно: дали му даваме възможност да го покаже.
Когато събереш на едно място всичко, което едно куче може да направи за човека - вярността на Хачико, жертвата на Кабанг, волята, която Ендал върна, годините, в които Мон стигна до хора, до които никой друг не стигна - оставаш без думи. Защото разбираш, че това надхвърля всичко, което очакваме от когото и да било.
Нечовешко е. По-съвършеното - кучешко е.
Написано от един кучешки човек, който има за какво да благодари на едно куче.
Автор: Велислава Костадинова
SuperDogs - грижата започва от знанието